Проф. Ганчо Ганчев за МРЗ: Антисоциална политика по отношение на доходите

Минималната работна заплата/МРЗ/ в България ще се определя по нов механизъм, който отчита не само ръста на възнагражденията, но и поскъпването на живота и производителността на труда.

Пред Bulgaria ON AIR проф. Ганчо Ганчев направи сравнение със Сърбия, където средната брутна работна заплата е с около 500 евро по-малко, отколкото в България, но пък минималната работна заплата е по-голяма.

"Виждаме определен тип социална политика. У нас виждаме обратното, поддържане на голяма разлика между минималната и средната с най-високата степен на различия между високите и ниските доходи в ЕС. Имаме антисоциална политика по отношение на доходите", коментира икономистът.

Според него трябва да има ясен модел, който да показва взаимодействието между макроикономическите величини.

"Трябва да провеждаме политика, която да насърчава бизнеса да инвестира и да повишава производителността на труда", настоя проф. Ганчев.

Минималната работна заплата не може да бъде определена през формули, заяви от своя страна и колегата му икономистът Михаил Кръстев.

"Тя трябва да бъде определяна на базата на политически консенсус и в крайна сметка на решение на МС. Тези формули, които се залагат, трябва да бъдат просто индикатори, които да помагат на политиците. Не мисля, че минималната работна заплата спрямо средната в страната има токова голяма разлика", смята Кръстев.

Според него трябва да спрем да мислим за нивото на минималната работна заплата като подоходна политика.

"Когато говорим за определяне на доходни политики, държавата трябва да мисли за намаляване на данъчната и административната тежест върху бизнеса, подобряване на условията за правене на бизнес", изтъкна Кръстев.

Правителството противоречи само на себе си, посочи в допълнение проф. Ганчев.

"В стратегията за развитието на страната беше казано, че ще се промени моделът, т.е. да не разчитаме на ниски работни заплати, за да привличаме евентуално капитал, а политика на по-високи доходи. Не е така", обясни професорът.

В подкрепа на становището икономистът Михаил Кръстен подчерта, че средната работна заплата не е адекватен измерител за доходите в страната.